КАКВО Е ХРОНИЧНА ВЕНОЗНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

ХВН (Хронична Венозна Недостатъчност) е заболяване, което засяга голям процент от населението в световен мащаб. Според проучванията до 50-60% от хората страдат от Хронична Венозна Недостатъчност на Крайниците (ХВЕНК), а при възраст над 50 години нараства до 70%.  Изследванията сочат, че жените страдат  по-често от мъжете. 

ХВН е състояние, при което венозната стена и клапи са засегнати и не работят ефективно, което води до затруднено връщане на кръвта от долните крайници към сърцето (венозен застой). В резултат на това се увеличава венозното налягане в долните крайници, вените се разширяват, появяват се отоци по краката и други субективни оплаквания.

Симптомите на ХВН могат да включват:

• Отоци на краката и глезените
• Усещане за парене, изтръпване, мравучкане или „иглички“ в краката
• Болка, която намалява  при повдигане на краката
• Разширени вени
• Усещане за тежест в краката (оловни крака)
• Болезнени мускулни крампи
• Лющене или сърбеж на кожата на краката или стъпалата
• Промяна в цвета на кожата
• Поява на варикозни язви

Без лечение, ХВН забавя потока на кръв от краката към сърцето и повишава венозното налягане. Това води до редица промени, като оток, отлагане на кръвни клетки и други продукти с постепенна промяна в цвета на кожата (от червеникав към кафяв), нарушеното и хранене, постепенно изтъняване и увреждане с поява на варикозни язви. Обикновено те са трудни за лечение и са съпроводени с усложнения.

Основните рискови фактори :

• Дълбока венозна тромбоза (ДВТ)
• Разширени вени или фамилна анамнеза за разширени вени
• Пол – жените боледуват от ХВН по-често от мъжете
• Възраст – над 50-годишна възраст
• Бременност, орални контрацептиви, хормонозаместителна терапия
• Наднормено тегло, затлъстяване
• Тютюнопушене
• Обездвижване, липса на физическа активност
• Продължително изправено или седнало положение

За определяне на стадия на ХВН се използва международната класификация СЕАР. Тя е основана на четири елемента, откъдето идва и съкращението СЕАР: 

1. Клинични изяви (С)
2. Етиологични фактори (Е)
3. Анатомично засягане на заболяването (А)
4. Патофизиологична находка (Р)

Класификацията е обогатена с подгрупи, които позволяват прецизно определяне на степента, произхода и локализацията на заболяването.

Клас С: 

С0 - без видими белези на венозно заболяване

Субективни оплаквания липсват

С1 – телеангиектазии (дилатирани интрадермални венули под 1 mm), ретикуларни вени (дилатирани субдермални вени широки до 4 mm, които не се палпират)

Субективни оплаквания липсват

С2 – варикозни вени (подкожни разширени вени, с големина равна или по-голема от 3mm в диаметър)

Субективни оплаквания, които не нарушават работоспособността на болните (болка, тежест, лек оток около глезените след продължително стоене прав) и обикновено възникват в края на деня и често са със сезонен характер. Бързо отшумяват след почивка. 

С3 – оток, без кожни промени

Субективните оплаквания са значителни, но обикновено не нарушават трудоспособността на болните 

С4а – пигментация, венозна екзема

С4b – липодерматосклероза 

С5 – кожни промени и белег от зарастнала венозна язва

С6 – кожни промени и активна венозна язва

В последните класове субективните оплаквания са  значително изразени и нарушават трудоспособността на болните в различна степен.

Клас Е:

Еc- конгенитална

Еp- първична (идиопатична)

Es- вторична (посттромботична)

Клас А:

As- повърхностни вени

Ad- дълбоки вени

Ap – перфорантни вени

Клас Р:

Pr - рефлукс

Po - обструкция

Pr,o – рефлукс и обструкция

Как се диагностицира ХВН?

Диагнозата се поставя въз основа на анамнеза (важно е да се уточни наличието на рискови фактори за развитие на ХВН), преглед – оглед на външните изяви на хроничното венозно заболяване, неинвазивни изследвания (доплер, функционални проби и др.), а понякога и инвазивни изследвания (флебография).

Лечение на ХВН

Лечението на ХВН е винаги комплексно и включва съвкупност от неинвазивни (промяна в начина на живот, венотонични и др. медикаменти, еластокомпресия) и инвазивни средства (различни оперативни и минимално инвазивни техники), за да се постигне максимален ефект при овладяване на симптоматиката. 

След консултация със специалист, в зависимост от степента на заболяването ще Ви бъде назначено индивидуално лечение!