Дълбоката венозна тромбоза (ДВТ) или флеботромбозата е заболяване, при което се формира кръвен съсирек-тромб в лумена на вена от дълбоката венозна система. Това предизвиква вторична възпалителна реакция, която постепенно обхваща тромба, венозната стена и околните тъкани.
ДВТ остава един от най-значимите проблеми на общественото здраве. Честотата на заболяването е висока и нараства с възрастта, като по-често са засегнати жените.
Флеботромбозата може да се прояви с оток, напрежение и по-рядко болка, но може да протече и асимптомно, което е причината често заболяването да остава неразпознато.
Кои са рисковите фактори?
Много фактори могат да увеличат риска от развитие на ДВТ, а именно:
- Напреднала възраст
- Продължителна обездвижване
- Травми
- Тежки и/или продължителни оперативни интервенции
- Злокачествени заболявания
- Кръвни заболявания или отклонения в хемостазата
- Сърдечна недостатъчност
- Лична или фамилна анамнеза
- Продължително пътуване - „синдром на иконимичната класа“(възниква при хора, които са седнали в тесни пространства при продължителни полети със самолет).
- Наднормено тегло или затлъстяване
- Тютюнопушене
- Някои алергизиращи, химични или физични агенти
- При жените – орални контрацептиви или хормонозаместителна терапия, бременност, раждане, аборт
Какви са симптомите?
- Оток на засегнатия крайник (най-често едностранно). Внезапно развил се месивен оток на крайника с изразена обемна разлика е най-важният, а понякога и единствен симптом.
- Напрежение в крайника
- Болка (която не е задължителна) и обикновено се описва като тъпа болка и/или дискомфорт. Може да възникне по време на покой и/или при движение.
- Промяна в цвета на кожата (не се задължителна).
- Възможна е повишена локална температура или дори лека обща, както и ускорен пулс.
- Поява на повърхностни разширени веннозни колатерали
Тромбозата на дълбоките вени може да протече и без забележими симптоми, поради което често остава неразпозната.
Как се диагностицира ДВТ?
За да се диагностицира дълбока венозна тромбоза се извършва физикален преглед от лекар специалист (съдов хирург или ангиолог). По негова преценка могат да бъдат направени редица изследвания:
- Ултразвуковите методи CW-Doppler и Duplex Color Doppler намират най-широко приложение в ежедневната практика за диагностициране на ДВТ.
- Флебографията е най-точното изследване -„златен стандарт“.
Други диагностични методи са: плетизмографски техники, компютърна томография, радиоизотопни изследвания.
Може да се изследва и кръв за т.нар. Д-димер – продукти получени при естественото разграждане на тромба от организма (нормални стойности изключват ДВТ).Трябва да се отбележи, че повишена стойност на Д-димер се отчита и при редица състояния, които не са свързани с ДВТ (инфекция, бременност, операция и др.), затова това изследване използвано самостоятелно НЕ е надеждно за диагностика.
Какви са усложненията?
Усложненията на ДВТ са:
- Белодробна тромбоемболия (БТЕ)- едно от най-сериозните усложнения на ДВТ, възниква, когато кръвен съсирек (тромб) блокира кръвоносен съд в белия дроб. Тя може да доведе до трайна инвалидизация или смърт. Признаците и симптомите на белодробна емболия са:
- Внезапен задух
- Болка в гърдите
- Ускорен пулс
- Чувство на замаяност или припадък
- Кашляте кръв
- Посттромбофлебитен синдром/болест (ПТФС) – развива се в 90% от случаите на нелекувана ДВТ. Увреждането на вените и техния клапен апарат от кръвния съсирек (тромб) води до тежки нарушения на венозната хемодинамика, в резултат на което се развива венозен застой с повишено венозно налягане, водещи до различни усложнения в засегнатата област:
- Болка
- Оток
- Кожни промени, включително и поява на язви
Профилактика
Профилактиката е задължителна при планирани за операция пациенти с висок риск за ДВТ (колкото повече рискови фактори имате, толкова по-голям е рискът от ДВТ). Тя включва:
- Носене на Антиемболични чорапи. Антиемболичните чорапи имат за цел да подпомогнат циркулацията на кръвта и са част от профилактиката на дълбоките венозни тромбози и белодробния тромбоемболизъм. Препоръчват се от лекари специалисти в периоди преди, по време и след оперативно лечение или при продължителна имобилизация (обездвижване).
Според Световната здравна организация (СЗО) всеки пациент, който ще се подлага на какъвто и да е вид хирургична процедура, независимо колко проста е тя, трябва да използва антиемболични чорапи по време и след всяка процедура.
Вижте нашите антиемболични чорапи ТУК!
- Ранно раздвижване в леглото, ранно ставане от леглото.
- Приложение на нискомолекулярен хепарин по схема (предписан от специалист!).
Лечение
Основната задача е да се спре разпространението на тромбозата и да се предотврати възникване на остра белодробна тромбоемболия. Задължителни елементи на консервативното лечение са:
- елевация на крайника (поне 15 см над нивото на дясно предсърдие)
- компресивни чорапи с различна компресия (които подпомагат фиксирането на тромба и предотвратяват появата на оток). Вижте нашите компресивни чорапи ТУК!
- Медикаментозно лечение, изразяващо се предимно в Антикоагуланта и/или Фибринолитична терапия, Флеботоници и др.
